Външен вид

Масивно, закръглено тяло със средни до големи размери. Характерна е сплесканата муцуна с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка. Погледнати в профил челото и брадичката са в една вертикална линия. Козината е дълга и гъста със средна дължина на косъма около 10 см, около врата достига и до 20 см. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Стандартът позволява всякакви разцветки като към момента са признати над 150 различни вида, а действителният им брой надвишава 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни - главно бели, сиви и черни. Черните са редки поради това, че е трудно да се постигне безупречен черен цвят без сиви или кафеникави петна, също така те по-трудно се поддържат, тъй като слънцето и влагата с течение на времето спомагат за промяната на черния цвят. Сравнително по-скоро са се появили рижите, шоколадовите, кремавите и лилавите персийци. Освен едноцветните, както са били в миналото (бели, черни или сиви), съществуват и много двуцветни видове. В зависимост от типа на окраската породата се подразделя на: Чинчила, Екзотична, Едноцветна, Хималайска, Опушена, Мраморна, Тигрова и др. Цветът на очите съответства на окраската на козината. При по – голямата част от екземплярите цветът на очите е от оранжев до меден. Изключение правят няколко вида Персийки:

• Колорпойнт - сини очи
• Чинчила - зелени очи
• Бели персийски котки - сини, оранжеви или разноцветни очи (например едното е синьо, а другото – оранжево)